Рефрактивни аномалии

Окото представлява сложна оптична система, в която участват прозрачни и пречупващи елементи (роговица, леща и стъкловидно тяло). Всяка от пречупващите среди притежава коефициент на пречупване и различно изпъкнали и вдлъбнати гранични повърхности. За по-лесно изчисляване на диоптричната сила на окото се създава математически модел („редуцирано око“), при който оптичната система се свежда до една пречупваща сферична повърхност (роговицата) и една оптична среда (стъкловидно тяло с индекс на пречупване 1,33), преден главен фокус на 15 мм пред роговицата и заден главен фокус върху ретината (15 мм зад роговицата). Оптичната сила на окото, изчислена по този модел, е от 58 до 66 D (45 D за роговицата и 23 D за лещата).

При различните очи съществуват три възможности за разположение на главния фокус спрямо ретината – той да лежи на ретината (еметропия), да бъде пред ретината (миопия/късогледство) и зад ретината (хиперметропия/далекогледство). При еметропично око, сноп успоредни лъчи (при отпусната акомодация) се пречупват така, че образът се получава във фовеата (точката на най-ясно виждане). При неправилно съотношение между пречупващата сила на окото и дължината на предно-задната му ос, успоредните лъчи не се пречупват върху ретината.

  • Миопия (късогледство)
  • Хиперметропия (далекогледство)
  • Астигматизъм
  • Пресбиопия

Миопия (късогледство)

Фокусът на оптичната система на късогледото око се намира пред ретината, т.е. успоредните лъчи при такова око се пресичат пред ретината (някъде в стъкловидното тяло) и образът е неясен. Това може да се дължи на по-голямата пречупвателна сила на оптичната система на окото (рефракционна миопия) или по-дългата предно-задна ос на окото (осева миопия), която е по-често срещана.

Причините за миопията не са напълно известни. Със сигурност може да се твърди, че прогресиращата високостепенна миопия се унаследява (автозомно-рецесивно унаследяване). Предполага се, че въздействие на механизми, свързани с дисбаланс на стероидните хормони, се отразява върху строежа на колагенните влакна. Това от своя страна оказва влияние върху дължината на очната ябълка, тъй като външната ѝ обвивка (corneosclera) е изградена от различни типове колаген и вода. Други причини могат да бъдат нарушения в ембриогенезата, повишена активност на ензима хиалуронидаза, промени в съотношението калций-фосфор, промени в концентрацията на аскорбинова киселина, нарушение на отношението акомодация-конвергенция.

Миопията може да бъде слаба (до -3,00 dsph), средна (от -3,00 dsph до -6,00 dsph) и високостепенна (над -6,00 dsph). Зрителната острота за далеч при късогледство винаги е нарушена, а зрението за близо е добро. При високостепенната (дегенеративна) миопия, окото е не само функционално, но и анатомично увредено – очната ябълка е леко изпъкнала напред, зеницата е по-широка, в очното дъно се наблюдава миопичен конус, задна стафилома, Фуксово петно в макулата, дегенеративни промени в периферната ретина.

Начини за корекция на миопия:

  • оптична корекция (очила или контактни лещи) – използват се минусови (разсейващи) лещи. Погрешно е схващането, че очилата лекуват, т.е, че използването им ще доведе до преодоляване на рефрактивната аномалия или напротив, ще задълбочи състоянието, ако не се носят. Те се изписват, за да се осигури на пациента добро зрение.
  • рефрактивна хирургия (лазерна корекция или факични лещи)

Хиперметропия (далекогледство)

Фокусът на оптичната система на далекогледото око се намира зад ретината, т.е. успоредните лъчи при такова око се пресичат зад ретината и образът е неясен. Това се дължи на слабопречупваща сила на оптичните среди или по-къса предно-задна ос на окото.

Хиперметропията може да бъде слаба ( до +2,00 dsph), средна (от +2,00 dsph до +5,00 dsph) и силна (над 5,00 dsph). Над 10 dsph състоянието граничи с микрофталм (прекалено късо и малко око).

Децата и младите хиперметропи виждат ясно надалече чрез автоматично и неосъзнато напрягане на акомодацията. Поради това продължително напрягане цилиарният мускул хипертрофира. Този процес е съпроводен с главоболие, бърза умора при четене и неясно виждане на близки и далечни предмети. Зрителната острота може да бъде 1,0 (100 %), но тя се дължи именно на тази свръхакомодация, т.е доброто зрение е резултат от голямо неволево усилие и напрежение. За да се определи точната рефракция, работата на цилиарния мускул трябва да бъде блокирана чрез използването на медикаменти (Atropin или най-често Cyclogyl 1%)- т.е. по време на прегледа зениците се разширяват с поставяне на капки.

Начини за корекция на хиперметропия:

  • оптична корекция (очила или контактни лещи) – използват се плюсови (събирателни) лещи. Погрешно е схващането, че очилата лекуват, т.е, че използването им ще доведе до преодоляване на рефрактивната аномалия или напротив, ще задълбочи състоянието, ако не се носят. Те се изписват, за да се осигури необходимият комфорт на окото за ясно виждане на близки и далечни обекти.
  • рефрактивна хирургия (лазерна корекция или факични лещи)

Астигматизъм

Астигматизмът е аномалия в рефракцията, която се дължи на несъвръшенства на пречупващата среда (роговица и/или леща). По-често срещан е роговичният астигматизъм, при който по различните мередиани на роговичната повърхност пречупването на светлинните лъчи не е еднакво. Образът в ретината е неясен, защото не се получава само един фокус. Има различни видове астигматизъм (прост, сложен, смесен и правилен/неправилен), които изискват обективно изследване чрез автокератометрия, скиаскопия (разширяване на зениците), в някои случаи и топография на роговицата.

Астигматизъм до 0,75 dcyl се счита за физиологичен и обикновено не се коригира. Над тези стойности, оптичната корекция на астигматизма е посредством цилиндрични лещи, променящи пречупването на лъчите само в един меридиан (на определен градус). Освен очила, могат да се използват меки контактни лещи и рефрактивна хирургия.

Пресбиопия

Пресбиопията (старческо далекогледство) представлява физиологично намаляване обема на акомодацията и невъзможност за ясно виждане наблизо, най-често поради недостатъчна способност на лещата да променя формата си. При еметропична рефракция, това затруднение при четене настъпва около 45-годишна възраст; при хиперметропична това става по-рано. При миопия, в зависимост от нейната степен, пресбиопията настъпва по-късно или не се проявява.

Пресбиопия се коригира с очила за близка работа, меки мултифокални контактни лещи или мултифокални вътреочни лещи. С напредване на възрастта, диоптърът за близо нараства и това е нормален процес.