Глаукома

Има заболявания, които се промъкват леко, неусетно и коварно крадат от здравето, без намерение да върнат нещо. Особено подъл противник за всеки офталмолог е глаукомата – протича безсимптомно, бавно стеснявайки кръгозора, тъй като появата на „слепи петна“ се случва първо в периферията на зрителното поле. В световен мащаб тя е втората причина за необратима слепота. Близо 80 хиляди са българите, страдащи от глаукома. По-тревожното е, че още толкова не знаят, че вече развиват болестта.

Глаукомата е група невродегенеративни заболявания. Именно увреждането на зрителния нерв води до трайна загуба на зрение – зрителната информация не достига от очите до мозъка. Иначе казано, кабелът някъде е прекъснат. Лошата новина е, че все още не сме намерили начин да поправим прекъснатия проводник. Това, което можем да направим обаче, е да се грижим превантивно за правилното му функциониране и да го предпазим.

Вродена и детска глаукома

Глаукомата при децата се среща рядко, но има дълготрайни последици (особено ако не се диагностицира своевременно) и пряко влияе върху качеството на живот. Поради неправилно развитие, още по време на бременността, могат да възникнат аномалии в очната ябълка и нейните фини структури (трабекуларния апарат, през който се осъществява оттичането на вътреочната течност). Причините могат да бъдат някои от познатите, водещи до увреждане на плода или генетични, но могат да останат и неизвестни.

Първичната глаукома при децата може да се развие веднага след раждането до към 3-годишна възраст. Това я определя като конгенитална или вродена. Ако глаукомата се прояви между 3 и 10-годишна възраст, тя е детска, съответно – юношеска, след тази възраст. Вродената глаукома „предоставя“ уникална клинична картина, която я отличава от другите видове глаукома – бебето е неспокойно, избягва светлината (фотофобия), предпочита да държи очите си затворени, търка ги, има обилно сълзене, роговицата постепенно губи своята прозрачност. Очната ябълка е патологично уголемена и децата с вродена глаукома са с впечатляващо големи очи. За жалост, тук поезията няма място. Тази характеристика се среща единствено при конгениталната глаукома. Причината е, че тъканите все още са много еластични и именно те поемат въздействието на повишеното налягане. Това е един много мъдър ход, чрез който природата съхранява важното – зрителния нерв и същевременно привлича вниманието на родителите и прави проблема видим за тях.

Диагнозата се поставя чрез изследване на преден очен сегмент и зрителния нерв, измервания на роговицата и размери на окото, измервания на ВОН. Предвид възрастта на пациентите, често тези изследвания се извършват под обща анестезия.

Въпреки системната употреба на капки, дефинитивното лечение е хирургично. Операция, извършена в ранен стадий на заболяването, осигурява шансове за запазване на задоволително състояние на зрението.

Първична закритоъгълна глаукома

Има данни, според които закритоъгълната глаукома е по-често срещана при пациенти с далекогледство, с азиатски произход, жени и хора с нисък ръст. Както става ясно, ъгълът е важен фактор. Нека да обясним кой точно ъгъл. При хора, предразположени към закритоъгълна глаукома, предната камера на окото е по-малка от обичайното. Нормално, ъгълът, където се срещат роговицата и ирисът, е около 45 градуса. Колкото по-малък е той, толкова ирисът е по-близо до „дренажната система” – през нея се оттича вътреочната течност, която непрекъснато се произвежда и циркулира в окото. Тази течност съдържа глюкоза, белтъци, антитела и др., нейната функция е изхранваща и поддръжа тонуса на очната ябълка. Когато зеницата се разшири твърде много или бързо (при влизане в тъмно помещение например), външният ръб на ириса се избутва върху дренажната система. Възможността на течността да преминава между ириса и лещата по пътя си към предната камера намалява, причинявайки увеличаване на налягането.

Острият глаукомен пристъп може да бъде неочакван, породен от рязкото повишаване на вътреочното налягане и много болезнен, съпроводен със зачервяване на окото, оток на роговицата, замъглено виждане, главоболие и повръщане. Често тази внезапна „атака“ се случва в условия на недостатъчна осветеност. Състоянието налага спешна намеса, прилага се медикаментозно лечение за понижаване на налягането и след неговото нормализиране се извършва иридотомия (с лазер се моделират миниатюрни отвори в ириса, които да улеснят движението на вътреочната течност).

За разлика от първичната откритоъгълна глаукома, която протича бавно и подмолно краде от зрението, то изявата на закритоъгълната глаукома е драматична и навлиза в живота на пациента по най-жестокия начин – с болка. При наличие на един или няколко от посочените вече симптоми (болка, зачервяване, главоболие, повръщане), прегледът при офталмолог е задължителен, при това неотложно. При първи пристъп, преди високото налягане да увреди безвъзвратно зрителния нерв, зрението може да бъде спасено. Регулярното отчитане на стойностите на вътреочното налягане е важен елемент на диагностичния и терапевтичен алгоритъм при пациенти с глаукома. Безконтактната тонометрия позволява това да става бързо, но златният стандарт е методът на Голдман, който осигурява по-голяма прецизност.

Първична откритоъгълна глаукома

Откритоъгълната глаукома се среща обикновено при пациенти над 50-годишна възраст. Не се отличава със специфични симптоми – вътреочното налягане се повишава бавно, неболезнено, пациентът разбира, че губи зрението си едва в крайните стадии на заболяването, когато увредата е необратима. ПОЪГ не може да бъде излекувана, но с подходяща и навреме приложена терапия е възможно развитието ѝ да бъде овладяно и контролирано. Може да се обособи група пациенти, която попада под въздействието на един или няколко рискови фактори:

  • наследственост – смята се, че ПОЪГ е мултифакторно полигенетично заболяване. Открити са около 20 хромозомни локуса, свързани с нея;
  • негетични фактори – възраст, глаукомна увреда в другото око, повишено вътреочно налягане (ВОН) и големите му денонощни колебания, тънка роговица (ССТ), миопия повече от -4,00 dsph, нарушение в еластичната тъкан, влошен кръвоток в окото, псевдоексфолиативен синдром;
  • системни заболявания – сърдечно-съдови заболявания, хипертония, системна хипотония с нощни пикове, спазъм на съдовете („студени ръце и крака“, синдром на Рейно, мигрена), хиперлипидемия.

Отсъствието на осезаеми за пациента симптоми затруднява ранното поставяне на диагнозата. Ето защо е важно хората, попадащи в рисковата група, редовно да посещават офталмолог. Сред изброените фактори, много важна е фамилната анамнеза – това е информация, която задължително трябва да споделите с очния лекар. Следва проследяване на различни параметри чрез специализирани изследвания – контрол на вътреочното налягане, пахиметрия (измерване дебелината на роговицата), компютърна периметрия (изследване на периферното зрение). Състоянието на зрителния нерв е от огромна важност и то трябва да бъде изследвано с методи, които имат висока диагностична стойност и специфичност – такъв е оптичната кохерентна томография (ОСТ).

Вторична глаукома

За разлика от причините за развитие на първичната глаукома, които в голяма степен могат да останат неясни, вторичната глаукома е резултат от предшестващи я промени. Те могат да се дължат на възпалителни, дегенеративни и туморни процеси в окото; при определени извъночни заболявания и при продължителна употреба на някои лекарства. Вторичната глаукома е твърде разнородна категория, в която могат да се разграничат две основни групи – вторична откритоъгълна и вторична закритоъгълна глаукома.

Към вторичната откритоъгълна глаукома се отнасят псевдоексфолиативна глаукома (трабекуларният апарат и другите вътреочни структури са „посипани“ с белезникаво-сивкава скреж, която затруднява оттичането на вътреочната течност; характерна е за бялата раса, в частност скандинавските народи, появява се след 60-65-годишна възраст, много често при хора със сърдечно-съдови увреждания), пигментна глаукома (по-често срещана при мъже с късогледство, проявява се в по-млада възраст, между 30 и 50 години; тя е резултат от наличието на повече пигмент по ириса, който се отлага по трабекуларния апарат), глаукома от лещен произход (развива се при нарушаване целостта на лещената капсула – тогава лещените протеини се възприемат от окото като чужди и неговата реакция е болка, повишено вътреочно налягане, зачервяване), глаукома, свързана с вътреочен кръвоизлив, тумори и травми. Дългият прием на кортикостероиди (локално или по общ път) може да предизвика кортизонова глаукома.

Вторичната закритоъгълна глаукома настъпва при необратимо затваряне на иридо-корнейния ъгъл, при което се получават трайни сраствания (гониосинехии). Такъв вид глаукома са неоваскуларна глаукома (причини за нея са диабетна ретинопатия, тромбози на централната вена на ретината, хроничен увеит, вътреочен тумор; в началото протича асимптомно, но в по-късен етап се проявява със силни болки, зачервяване на окото и драстично намалено зрение до слепота), постоперативна глаукома (макар рядко, е възможно да се развие след операция от катаракта, витректомия с имплантация на газ и силикон), малигнена глаукома (едно от най-тежките усложнения, свързано с операция за първична закритоъгълна глаукома, при което се нарушава нормалният път на оттичане на вътреочната течност и тя навлиза назад в стъкловидното тяло; тук клиничната картина е изключително драматична – силни болки, зачервяване и много високо вътреочно налягане).

Когато причината за вторичната глаукома е известна, имаме инструментите да ѝ въздействаме, а в някои случаи може да бъде „изпреварена“ с профилактика и адекватно лечение на системните заболявания (диабет, сърдечно-съдови заболявания, контрол на лечението с кортикостероиди).

Галерия